![]() |
Фотография: Ивелина Чолакова |
Всяко едно от тях те бодва право в сърцето и душата! В някои се припознаваш, трети изживяваш, все едно са твоите любови или раздели, но всяко оставя в теб някаква следа.
По-късно разбрах кой е авторът и когато я видях на снимка съвсем се влюбих! Такива магнетични очи, които те заковават, не се подминават просто така :)
Още по-късно ме поканиха на представяне на една от новите ѝ стихосбирки и се запознах с НЕЯ - Маргарита Петкова!
Историята е много интересна и забавна. Още помня как тичахме като обезумели с приятелката ми Сели, защото се оказа, че представянето не е в Народна библиотека, а в Столична!
Носехме се като хали, Сели потропваща на токчета, а аз гушнала огромна саксия миниатюрни хризантеми - лилави (цветът не бе избран случайно:) )
Влетяхме. Съзрях я до един бял роял и четеше новите стихове. Седнах на земята и слушах в захлас. От време на време вдигаше поглед към публиката и тайничко се молех да ме погледне и мен сред морето от хора които бяха напълнили залата.
Аз съм късметлийка! Не само ме погледна, но имах невероятното щастие да се запозная с нея лично. Усещането беше все едно се виждам със скъп приятел с когото се познаваме от години! Толкова земна, усмихната, с добри очи!
Малко по-късно изненадващо се появиха стихове между нея и Добромир Банев (още една магнетична личност в чиито стихове се влюбих!), започнали като закачка във фейсбук.
Няма да разказвам историята, за нея все още се носят легенди в онлайн пространството. Кратичък анонс може да прочетете тук, а който иска повече подробности, може да разрови гугъл, да следи и разгледа страниците на Маргарита и Добромир.
Истината е, че двамата си паснаха така страхотно и подлудиха толкова много хора, които стояха и чакаха да се появи поредната част от диалога им в стихове!
Аз бях една от тях!
За щастие на всички фенове, веднага се намери Човек, който да издаде тези прекрасни и страстни диалози между двамата. Издателство "Лъчезар Минчев"
А името на стихосбирката е гениално!
Абсурдни времена
Книгата беше издадена няколко пъти, защото тиражите се изчерпваха много бързо!
Хората са гладни за такива страсти и емоции!
Стихосбирката надмина дори Дан Браун по продажби!
Бях щастливка да присъствам на представянето ѝ в книжарница Хеликон и да чуя на живо час от стиховете, прочетени лично от Марго и Добри :)
![]() |
Фотография: Ивелина Чолакова |
![]() |
Фотография: Ивелина Чолакова |
Осмелих се да поканя и двамата да бъдат мои гости точно за Коледа и за мой късмет (нали ви казах, че съм късметлийка! :), те казаха ДА!
Изпратих им няколко еднакви въпроса, на които всеки отговори сам, без да "преписва" от другарчето :))))))
Получи се нещо мнооооооооооого хубаво!
Обичам ги тези двамата! :)
Надявам се да ги заобичате и вие!
Кога разбра, че можеш да пишеш и как започна всичко? Беше ли провокация или всичко стана спонтанно...
М.: Не разбрах, че мога да пиша, а просто реших да напиша стихотворение, защото ми беше скучно. Бях в първи клас. И така досега. Да го наречем спонтанна провокация.
Д.: Отговорът на този въпрос е банален – пиша от дете. Винаги пиша спонтанно, а провокации винаги съществуват.
Какво е нужно за да напишеш стих?
Д.: Добър диалог със себе си. Да умееш да се вслушаш
във вътрешния си глас.
Дали за да пишеш с такава страст за любовта, винаги е свързано с лични преживелици и опит?
М.: За мен - да. Ако не съм го изпитала, няма как да го напиша. Затова нямам стихотворения за заводи и юзини, нито за космически полети. Око да види, ръка да пипне.
Д.: Не е задължително. Отношението към любовта стига. Преживяната любов, разбира се, е за предпочитане. Прекрасно е да си бил влюбен, макар и в минало време.
Една твоя слабост?
М.: Само една? Това вече ме
затруднява... Не съм робокоп, бе. Слаба жена съм. Освен това значението на тази
дума може да се тълкува двояко. Имам слабост към полускъпоценните камъни и
всичко, направено от тях. И към бижута с часовникови механизми. И към чанти и
обувки. Ох, за шаловете да не говорим - все не ми достигат. И... да не
изброявам, все такива неща.
Д.: Бързо ми минава. Твърде лесно прощавам.
М.: Аз сама си се бутам. По-скоро се тегля - като барон Мюнхаузен.
Д.: Умереният оптимизъм, че светът наистина може да бъде красиво място.
Най-лудото нещо което сте направили в живота до сега?
М.: Ами то като се обърна със страст назад, няма нещо не лудо. Само като се замисли човек - продължавам да пиша стихове и нямам намерение да спирам. Нещо по-лудо от това?!
Д.: Имам котарак, казва се Игор. Никой от моите приятели не вярваше, че ще отглеждам домашен любимец.
М.: Коледа. Защото мирисът на борови иглички, восък и тамян, зелеви сармички и току-що извадена от фурната питка, когато се смесят, са най-опияняващият парфюм на света. По-хубав дори от любимия ми и непреходен за мен Шанел 5. Пък и - домашни празници, святи празници са Коледните. Традицията просто е това, което е.
Д.: Великден. Позитивен е и времето обикновено е хубаво. На този празник се смеят повече хора.
Къде се чувстваш най-много себе си?
М.: Ами аз навсякъде се чувствам само себе си...
Ванилия или канела?
М.: Канела.
Д.: Ванилия.
М.: Няма такава. Яла съм дори крокодилско месо. Но става въпрос за храна, а не за пържени буболечки, нали?
Д.: Тайландско яйце със зародиши. Гледката е покъртителна.
М.: Това, че са малко на брой и, че винаги можете да се опрете един на друг. Обичам да цитирам "Когато приятелите ми са еднооки, аз ги гледам в профил" - точка.
Д.: Липсата на егоизъм.
Какво предстои?
М.: А, казва ли ти някой! Каквото дойде - добре дошло!
Д.: Най – доброто! А в конкретен план – Абсурдни времена 2. Живот и здраве, ще е в книжарниците за празника на Св. Валентин.
Пожелайте нещо на читателите на сайта.
М.: Здраве! Любов! И Весела Коледа!
Д.: Да са здрави и да ценят всеки ден.
И, разбира се, за десерт - няколко стиха от Абсурдни времена
Тя:
Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как в очите те гледа прехласнато,
какви вкуснотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно си сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя с всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уискиМ
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кроткост и крехкост...
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.
Той:
Прилежен съм и аз. Не сгъвам дрехи.
Не гладя. Не простирам като теб.
Но галя те със дланите си меки.
Целувам – теб. Обичам – само теб.
Прилежно се оставям да ме мразиш –
омразата е част от любовта…
Обичаш ме. Нали ще ме запазиш
за себе си – до края на света?!
Тя:
Горчив е залъкът несподелен.
И глътка вино не лекува тягост.
Защо се закачи така за мен?
Щом ме познаваш - по-добре да бягаш!
Държиш се мъжки. Как да отрека -
вечерята е хубава. И филмът.
Случайно се докосваме с ръка
и самотата става по-интимна.
По-непосилна става. Всеки сам
от себе си се мъчи да избяга.
Какво да споделим? С теб грам по грам
раздали сме се. Шапки на тояга.
Сипи си още вино. И мълчи.
Щом свърши филмът по роман на Гришам,
ме целуни за лека нощ. С очи!
Останалото - утре ще напишеш.
Той:
Бъди досадна. Нагла като студ.
Изисквай повече, това не стига.
За да ме имаш, трябва да съм луд!
От обич трябва да ми се повдига!
Измъчвай ме с горчиви имена.
Наричай ме глупак, животно, демон…
Живеем във абсурдни времена.
Прегръщай ме. Все още е студено.
Бъди нахална. Всеки твой протест
и всеки упрек твой е път към мене…
Да си взискателна, е просто жест –
аз трябва да съм твой. И на колене.
Тя:
Да имаш мен? Наистина си луд.
Защо ли все такива ме привличат?
Нагледах се на разни - Брут до Брут.
Не сядай между тях, ако обичаш.
Не ти отива важно да седиш
в абсурдни времена като сенатор.
Да съдиш искаш? Ами отсъди!
И после заплати за мен -
с главата си!
Той:
Такава те избрах – жена без страх.
Уверена и гневна като хала.
Да те обичам с времето не спрях.
Не ти го казвам, чакайки похвала.
Предателствата чужди са за мен.
И луд съм, да, от нежност полудявам.
Не съдя никого, а теб – съвсем.
Да ме обичаш само се надявам.
![]() |
Фотография: Ивелина Чолакова |
![]() |
Фотография: Ивелина Чолакова |
![]() |
Фотография: Ивелина Чолакова |
Весела и щастлива Коледа! Страхотни са и двамата! Радвам се, че са били твои гости!
ОтговорИзтриванеИ аз искрено се радвам! :) Благодаря, че винаги се отбиваш!
Изтриване