Весела Коледа в Абсурдни времена с Маргарита Петкова и Добромир Банев

Фотография: Ивелина Чолакова

Преди години, докато живеех и работех в чужбина, случайно попаднах на тетрадка със стихове. Толкова ме грабнаха, че ги преписах всичките до един в тефтер, който все още пазя като безценен дар.  Не знаех чии са, никъде не беше написан авторът и много съжалявах за това.

 Всяко едно от тях те бодва право в сърцето и душата! В някои се припознаваш, трети изживяваш, все едно са твоите любови или раздели, но всяко оставя в теб някаква следа.
По-късно разбрах кой е авторът и когато я видях на снимка съвсем се влюбих! Такива магнетични очи, които те заковават, не се подминават просто така :)
Още по-късно ме поканиха на представяне на една от новите ѝ стихосбирки и се запознах с НЕЯ - Маргарита Петкова!
Историята е много интересна и забавна. Още помня как тичахме като обезумели с приятелката ми Сели, защото се оказа, че представянето не е в Народна библиотека, а в Столична!
Носехме се като хали, Сели потропваща на токчета, а аз гушнала огромна саксия миниатюрни хризантеми - лилави (цветът не бе избран случайно:) )
Влетяхме. Съзрях я до един бял роял и четеше новите стихове. Седнах на земята и слушах в захлас. От време на време вдигаше поглед към публиката и тайничко се молех да ме погледне и мен сред морето от хора които бяха напълнили залата.
Аз съм късметлийка! Не само ме погледна, но имах невероятното щастие да се запозная с нея лично. Усещането беше все едно се виждам със скъп приятел с когото се познаваме от години! Толкова земна, усмихната, с добри очи!
Малко по-късно изненадващо се появиха стихове между нея и Добромир Банев (още една магнетична личност в чиито стихове се влюбих!), започнали като закачка във фейсбук.
Няма да разказвам историята, за нея все още се носят легенди в онлайн пространството. Кратичък анонс може да прочетете тук, а който иска повече подробности, може да разрови гугъл, да следи и разгледа страниците на Маргарита и Добромир.
Истината е, че двамата си паснаха така страхотно и подлудиха толкова много хора, които стояха и чакаха да се появи поредната част от диалога им в стихове!
Аз бях една от тях!
За щастие на всички фенове, веднага се намери Човек, който да издаде тези прекрасни и страстни диалози между двамата. Издателство "Лъчезар Минчев" 
А името на стихосбирката е гениално!
Абсурдни времена
Книгата беше издадена няколко пъти, защото тиражите се изчерпваха много бързо!
Хората са гладни за такива страсти и емоции!
Стихосбирката надмина дори Дан Браун по продажби!
Бях щастливка да присъствам на представянето ѝ в книжарница Хеликон и да чуя на живо час от стиховете, прочетени лично от Марго и Добри :)

Фотография: Ивелина Чолакова

Фотография: Ивелина Чолакова

Осмелих се да поканя и двамата да бъдат мои гости точно за Коледа и за мой късмет (нали ви казах, че съм късметлийка! :), те казаха ДА!
Изпратих им няколко еднакви въпроса, на които всеки отговори сам, без да "преписва" от другарчето :))))))
Получи се нещо мнооооооооооого хубаво!
Обичам ги тези двамата! :)
Надявам се да ги заобичате и вие!

Кога разбра, че можеш да пишеш и как започна всичко? Беше ли провокация или всичко стана спонтанно...
М.: Не разбрах, че мога да пиша, а просто реших да напиша стихотворение, защото ми беше скучно. Бях в първи клас. И така досега. Да го наречем спонтанна провокация.

Д.: Отговорът на този въпрос е банален – пиша от дете. Винаги пиша спонтанно, а провокации винаги съществуват.

Какво е нужно за да напишеш стих?

М.: Лист и химикалка. Не мога да пиша наум, забравям. Другото, самото написване, не знам как точно става. Идва ми първия стих и от там нататък стихотворението просто си се пише само. Това е техническата страна на въпроса. Иначе трябва чувство, все едно какво. Не се смуче от пръстите като при графоманите. И не се лъже на листа, защото читателят го забелязва.

Д.: Добър диалог със себе си. Да умееш да се вслушаш във вътрешния си глас.

Дали за да пишеш с такава страст за любовта, винаги е свързано с лични преживелици и опит?
М.: За мен - да. Ако не съм го изпитала, няма как да го напиша. Затова нямам стихотворения за заводи и юзини, нито за космически полети. Око да види, ръка да пипне.

Д.: Не е задължително. Отношението към любовта стига. Преживяната любов, разбира се, е за предпочитане. Прекрасно е да си бил влюбен, макар и в минало време.

Една твоя слабост?

М.: Само една? Това вече ме затруднява... Не съм робокоп, бе. Слаба жена съм. Освен това значението на тази дума може да се тълкува двояко. Имам слабост към полускъпоценните камъни и всичко, направено от тях. И към бижута с часовникови механизми. И към чанти и обувки. Ох, за шаловете да не говорим - все не ми достигат. И... да не изброявам, все такива неща.

Д.: Бързо ми минава. Твърде лесно прощавам.

Това което те бута напред?
М.: Аз сама си се бутам. По-скоро се тегля - като барон Мюнхаузен.

Д.: Умереният оптимизъм, че светът наистина може да бъде красиво място.

Най-лудото нещо което сте направили в живота до сега?
М.: Ами то като се обърна със страст назад, няма нещо не лудо. Само като се замисли човек - продължавам да пиша стихове и нямам намерение да спирам. Нещо по-лудо от това?!

Д.: Имам котарак, казва се Игор. Никой от моите приятели не вярваше, че ще отглеждам домашен любимец.

Любим празник в годината? Защо?
М.: Коледа. Защото мирисът на борови иглички, восък и тамян, зелеви сармички и току-що извадена от фурната питка, когато се смесят, са най-опияняващият парфюм на света. По-хубав дори от любимия ми и непреходен за мен Шанел 5. Пък и - домашни празници, святи празници са Коледните. Традицията просто е това, което е.

Д.: Великден. Позитивен е и времето обикновено е хубаво. На този празник се смеят повече хора.

Къде се чувстваш най-много себе си? 
М.: Ами аз навсякъде се чувствам само себе си...

Д.: Вкъщи и сред приятели.

Ванилия или канела? 
М.: Канела.

Д.: Ванилия.

Храна която никога не бихте опитали?
М.: Няма такава. Яла съм дори крокодилско месо. Но става въпрос за храна, а не за пържени буболечки, нали?

Д.: Тайландско яйце със зародиши. Гледката е покъртителна.

Какво прави добрите приятели добри?
М.: Това, че са малко на брой и, че винаги можете да се опрете един на друг. Обичам да цитирам "Когато приятелите ми са еднооки, аз ги гледам в профил" - точка.

Д.: Липсата на егоизъм.

Какво предстои?
М.: А, казва ли ти някой! Каквото дойде - добре дошло!

Д.: Най – доброто! А в конкретен план – Абсурдни времена 2. Живот и здраве, ще е в книжарниците за празника на Св. Валентин.

Пожелайте нещо на читателите на сайта.
М.: Здраве! Любов! И Весела Коледа!

Д.: Да са здрави и да ценят всеки ден.

И, разбира се, за десерт - няколко стиха от Абсурдни времена

Тя:

Хайде, разказвай ми за жена си –

колко е свястна, колко е готина,

как в очите те гледа прехласнато,

какви вкуснотийки готви.

Как ти подрежда по цвят чорапките,

как сръчно си сгъва ризите,

колко е нежна, колко е сладка

и никак не е капризна.

Как сам-самичка се справя с всичко,

как те обгръща с внимание,

как ти – разбира се – я обичаш,

как втора такава – няма.

Как тя непрестанно за тебе мисли –

през час звъни да те пита

бира ли пиеш или уискиМ

и сърчицето ти в ритъм ли е.

Как и насън не ти дава мира

нейната кроткост и крехкост...

Разказвай ми, докато събираш

по пода пръснати – дрехите ми.

Той:

Прилежен съм и аз. Не сгъвам дрехи.

Не гладя. Не простирам като теб.

Но галя те със дланите си меки.

Целувам – теб. Обичам – само теб.

Прилежно се оставям да ме мразиш –

омразата е част от любовта…

Обичаш ме. Нали ще ме запазиш

за себе си – до края на света?!

Тя:

Горчив е залъкът несподелен.

И глътка вино не лекува тягост.

Защо се закачи така за мен?

Щом ме познаваш - по-добре да бягаш!

Държиш се мъжки. Как да отрека -

вечерята е хубава. И филмът.

Случайно се докосваме с ръка

и самотата става по-интимна.

По-непосилна става. Всеки сам

от себе си се мъчи да избяга.

Какво да споделим? С теб грам по грам

раздали сме се. Шапки на тояга.

Сипи си още вино. И мълчи.

Щом свърши филмът по роман на Гришам,

ме целуни за лека нощ. С очи!

Останалото - утре ще напишеш.

Той:

Бъди досадна. Нагла като студ.

Изисквай повече, това не стига.

За да ме имаш, трябва да съм луд!

От обич трябва да ми се повдига!

Измъчвай ме с горчиви имена.

Наричай ме глупак, животно, демон…

Живеем във абсурдни времена.

Прегръщай ме. Все още е студено.

Бъди нахална. Всеки твой протест

и всеки упрек твой е път към мене…

Да си взискателна, е просто жест –

аз трябва да съм твой. И на колене.

Тя:

Да имаш мен? Наистина си луд.

Защо ли все такива ме привличат?

Нагледах се на разни - Брут до Брут.

Не сядай между тях, ако обичаш.

Не ти отива важно да седиш

в абсурдни времена като сенатор.

Да съдиш искаш? Ами отсъди!

И после заплати за мен -

с главата си!

Той:

Такава те избрах – жена без страх.

Уверена и гневна като хала.

Да те обичам с времето не спрях.

Не ти го казвам, чакайки похвала.

Предателствата чужди са за мен.

И луд съм, да, от нежност полудявам.

Не съдя никого, а теб – съвсем.

Да ме обичаш само се надявам.

Фотография: Ивелина Чолакова

Фотография: Ивелина Чолакова

Фотография: Ивелина Чолакова