Мамма и Татти по призвание

От много време отлагам тази публикация.
Все исках да напиша нещо гръмко, нещо което много да ви впечатли и да покаже хората, за които ще пиша, по неповторим начин.
Каквото и да кажа, като суперлативи, все ще е малко. Поне за мен лично.
Споменавала съм не веднъж в публикациите си израза "Всички пътища водят към бг-мамма"
Сигурна съм, че на всеки един от вас се е случвало да потърси нещо в Гугъл и още на първа страница да има няколко връзки водещи към този необятен форум :)
С мен се случи така преди почти 8 години :)
Няма да се отплесвам да разказвам, защо и как попаднах там. Това си е тема за цял друг разговор :)
Но няма начин да не спомена, че Бг-мамма промени живота ми! Буквално!
И за това отчасти считам виновни именно Мамма и Татти които ще ви представя днес! :)

Съвсем в началото изобщо не подозирах, че те имат нещо общо по между си :) Създатели, админи на любим мой форум и сайт.
На първата организирана форумска среща останах в шок, когато видях едни младежи които се представиха като Мамма и Татти :)))
Нямам нужда да обяснявам, че ги харесах веднага!
Марина - красива, слънчева, лъчезарна, приказлива и много, много земна.
Юли - висок, сдържан, с една лека усмивка и невероятно чувство за хумор
Това са първите ми впечатления!
Срещите с тях винаги са били приятни! А купоните - още повече! :))))
Стана традиция да се събираме на Карнавал в дните преди Коледа :)

И така всяка година :)
Който е бил, знае и ще го помни, който не - може само да съжалява :)
Бг-мамма стана на 10 години!
Пожелавам им още много по 10, да продължат да помагат и да радват всички.
Защото Бг-мамма е институция :) и място което събира хората!

Едно блиц интервю от 14ти Януари с Марина и Юли

Първа среща?
М: Онлайн се запознахме :) В навечерието на рождения си ден го намерих в ICQ, търсейки негов колега, с когото сме родени на една и съща дата.
А на живо – в офиса на инернет-доставчика ми по онова време – аз бях клиент, Татт работеше там.

Ю: Колко първа?  Офис на интернет доставчик. Съвпадение на рождения ден на Мамма с рожден ден на колега. Много ICQ. Много.

Идеята за Мамма и Татти?
М: Съвсем спонтанно бе решението за прякорите.
Регистрирах се в онлайн клуб “Бъдещи майки”, Mama бе заето и реших да дублирам буквата M – по една за всяко хлапе. Когато се роди третото ни детенце, се шегувахме, че може би трябва да се прекръстя на Mammma. Tatti се регистрира след мен в клуба и избра идентичност, близка и свързана с моята. Все още не бе възникнала идеята за BG-Mamma.

Ю: Mamma е никът на Мамма още от времето на форумите в dir.bg. Тогава се роди Симеон и прякорът си дойде съвсем сам. Закачката с една от големите метатърсачки по онова време mamma.com е само намигване. От същото време е и Tatti, нищо по-нормално.

Различното сега и преди 10 години? Променихте ли се с нещо?

М: Имаме от всичко в повече.

Повече деца, повече потребители, повече работа, повече ангажименти, повече отговорности, повече побелели коси и по-големи кръгове под очите от недоспиване, но и повече опит, повече контакти, повече приятели и повече поводи за усмивки и празнуване. Повече и по-силна е и любовта ни един към друг, и към BG-Mamma.

Ю: Много и нищо. Животът си тече, независимо от нас и ни нанася по някоя допълнителна краска. Ако му дадем. Обръгнахме на хейтърството.

Любимото ви място за почивка и отмора?
М: Вече го няма или поне не е същото – Иракли.
В момента търсим такова – спокойно, далече от градския и курортен шум, без заведения, коли, магазини, по възможност без интернет, без покритие на мобилните телефони и телевизия, с много място за игра на децата и условия за вечерни събирания около огън с любими приятели и китари (тогава вече не е особено тихо) :)

Ю: Морски бряг без хора в близките петстотин метра.


За празници: шумна забава с приятели или тиха вечер по роднински?
М: Разбира се шумна и щура забава с много приятели, песни, танци и много смях.
Тиха и спокойна вечер с роднини е оксиморон за мен :)

Ю: Трябва да се редуват. Всяко в прекалени количества дотяга.

Една нездравословна храна която много обичате?
М: От всичко по малко. Не съм маниак на тема здравословно хранене и не съм крайна. Когато ми се яде нещо, ям без угризения. Факт е обаче, че не се сещам за нищо нездравословно, което да обичам много. Най-много обичам салати, без тях не мога и съм в състояние само това да ям - зиме-лете, задължително присъстват всеки ден на масата ни и са основното ни “ястие” за вечеря... те обаче не спадат към нездравословния списък. Но имам проблем с напитките – вода не пия, а се наливам ежедневно с нездравословни безалкохолни в огромни количества.

Ю: Безсънието

Ако къщата ви гори, кои три предмета бихте взели задължително със себе си?

М: Пу-пу, недай Боже! Нацели мой страх и сериозно притеснение, точно преди дни  инсталирахме противопожарни датчици и се оборудвахме с пожарогасители. Притесненията ми, естествено, са най-вече за живота и здравето на хлапетата. За предмети не съм помисляла въобще. 

Чантата с личните документи и телефона са ясни. 

Лаптопът – задължително – в него е цялата ми работа, спомени, писма, снимки и история от повече от 14-15 години! Третият предмет вероятно би бил любимият плюшен Мечо на малката, който винаги е с нея. Нищо друго не ми идва на ум. Стига да сме живи и здрави, всичко останало е маловажно.

Ю: Къщата ми не гори. Бих взел само жена ми и трите деца (кучето само ще се спаси). В подобна ситуация не се мисли за предмети.

Последното нещо което си купихте?
М: Лично – дрехи и обувки. Пристрастена съм към онлайн пазаруването, основно от чуждестранни сайтове.
Като семейна придобивка (не се смейте) – снегорин (моторен, ръчен – като сенокосачка, но за изриване на сняг)... и него купих онлайн :)

Ю: Снегорин

Една дума описваща ви?
М: Ха сега де! Май много зависи през чии очи е описанието J
Според мен, може би най-много ми пасва “емоционална”.
Татт вероятно би казал по мой адрес “Лудата ми жена”.
За децата – просто “мама” или “строга”.
За приятелите – “щура” или “купонджийка”.
За колегите  - “сериозна” или “скучна”, а може би, тъй като често намирам кусури и на малки неща – “дребнава”.
Май станах “многолика” или просто... Мамма.

Ю: Шегувате ли се? Хрисим разбира се.

Какво прави добрите приятели добри?

М: Доброто приятелство е безусловно и затова трудно бих намерила отговор на този въпрос. Ако мога да отговоря, то значи да изтъкна причини, заради които даден човек ми е приятел, а поне за мен те са неизброими и няма възможност за описанието им. Истинските приятели са като истинската любов – няма точно обяснение защо - разбирате се с поглед, не са нужни обяснения, може да споделяте, да се забавлявате, да се радвате и скърбите заедно, да говорите денонощно или да мълчите на една и съща тема, казвайки си много неща, може да разчитате един на друг и да чувствате присъствието, любовта и подкрепата на другия, независимо дали е до теб или на другия край на света... Има хиляди причини и нито една конкретна, има някаква химия, просто вибрирате на една и съща честота и ви свързват хиляди невидими нишки.

Ю: Наличието им.

Дневна или нощна птица си?

М: Определено съвсем среднощна.

Ю: Дълбоконощна.

Бира или нещо „твърдо” ?

М: Малко, но твърдо.

Ю: Понякога и вино.

Какво ви кара да се усмихвате?

М: Карат ме да се смея до сълзи най-вече децата, особено най-малката, която сега е в най-интересния период, мъжа ми, приятелите ми...

Усмивка у мен може да предизвика скъп спомен, мил жест или дума, красив природен пейзаж, любима песен. Умилявам се и се усмихвам, радвам се искрено на всяка проява на човечност и съпричастност, разтапям се от вида на възрастни мъж и жена – баба и дядо, хванати за ръка и имащи онова прекрасно излъчване на обич, преодоляла годините и надживяла несгодите. 

Ю: Какво ли не. Веселяк съм аз.

Къде бихте отишли и какво бихте направили, ако изневиделица спечелите голяма сума пари?
М: Зависи колко е голяма. J

Винаги съм искала да можем да обиколим света.

Често съм си мислила и мечтала, че ако имам достатъчно средства бих искала да си купим къща в/до Виена, където да се преместим да живеем. Влюбена съм в този град.

Не съм убедена, че можем да го направим обаче - много силна ми е връзката с България, приятелите, близките ми хора. Не смятам, че мога да издържа дълго време да съм далече.

Ю: Не бих променил почти нищо. Бих наел полугодишно фамилна къщичка на брега в Иракли и бих отскачал до Виена.

Разкажете някоя забавна случка свързана с бг-мамма, с Мамма и Татти J

М: О, страшно много са. Първата, за която се сещам, предполагам, че Татти ще я разкаже.

Аз ще разкажа накратко други две:

1. По телефона ми звъни съфорумка, чиито родители от дълги години не живеят заедно и въобще не си говорят. Съпругът и е до нея, но не знае на кого звъни и не е особено наясно с прякорите ни. Когато чува от нея думите “Здрасти, мама, тати вкъщи ли е?” той е шокиран и готов да търси спешна психиатрична помощ за жена си. Наложи се съфорумката да отдели минута-две, за да му обясни на кого звъни и че не е превъртяла.

2. На почивка сме извън София заедно с няколко съфорумски семейства. Естествено, всички деца наричат Татти по прякор. Интересно бе да се наблюдават погледите на околните – от възхита, през съжаление до искрено възмущение по адрес на многодетния баща.

Ю: Фаворит ми е случката, при която излизайки от столична аптека ме разпознаха група форумни майки от близката градинка с колички и се насочиха към мен заедно с децата си викайки в хор „Тати, Татии…“. Реакцията на околните бе забележителна. Майка ми, стояща наблизо, стресирана, само констатира „Странни познанства имаш…“
(бел.а.: Една от тези майки, бях аз :)

Пожелайте нещо на нашите читатели :)

М: Да бъдат живи и здрави, усмихнати, щастливи и поне малко щури. Да са обичани и обичащи, да са близо до любимите си хора и приятелите си, да не спират да мечтаят и да сбъдват мечтите си.

Ю: От всичко по много!

Ето и малко снимки на страхотното семейство Кузманови (липсва само кучето!)

 Пълен с усмивки  ден на всички :)
Ивето