четвъртък, 13 септември 2012 г.

За следите, които оставяме и Вал на Хоризонт(а)


Понякога се сблъскваш, съвсем случайно, с хора които остават следа в живота ти!
По край личния ми проект 365 дни се запознах с Валери – фронтменът на рок група Хоризонт.
Няма да разказвам с подробности как точно се случи, но имах възможността да се запозная с цялата банда на живо!
Очаквах дистанция, но такава нямаше! Имах усещането, че се знаем от много време.
Те са едни страхотни, скромни момчета, с невероятно чувство за хумор!
И до днес поддържаме връзка. Валери не забравя да се обади за празници или просто да попита "Как си?"!
Още ми дължи една семейна вечеря, но това е друга тема J))
Поканих го за гост, защото смятам, че е специален, че може да ви усмихне, че може да ви накара да се замислите....с песен!
... и може да сподели нещо което още не знаете за него и групата :)
Представям ви
Вал, Юли, Валери и Хари - рок група Хоризонт

Кой е Валери, къде е израснал? Забавно или скучно детство?
На Валери ще му е малко трудно да отговори на въпроса "Кой е Валери?" :) ... но все пак...Израснал съм в София, където съм роден, а всички ваканции обичах да ходя на любимото ми село Белотинци. Там освен, че имах вълшебни баба и дядо, имах и едно вълшебно детство, изпълнено с приключения, много приятели, игри, пакости, риболов и безметежност. Освен това, може би това е и мястото, което до известна степен ме научи на трудолюбие и любов към естествените неща от живота, включително и като поведение.

Бързаше ли да пораснеш?
Не, не бързам да порасна...

Идеята за банда и причината за нея?
В началото на 80-те години започнаха да ми правят впечатление музикалните програми, които тогава макар и рядко излъчваха по телевизията. Вуйчо ми, който по това време свиреше в групата към някакъв завод в Елин Пелин ме беше взел на една тяхна репетиция. Спомням си, че репетираха "The Temple of the king" на Rainbow. Пускаха парчето от една малка плоча на грамофон, слушаха я, а след това я свиреха. Тази репетиционна ми се стори като някакво магическо място, където се случват чудеса. Бях силно впечатлен от красотата криеща се в музиката. До тогава бях слушал музика само по радиото, телевизията или домашният грамофон. В тези години нямаше безплатни концерти по площадите. Сега бях попаднал в епицентъра на събитията и това разкри пред мен неподозирани вълнения. Може би това беше първата искра, която ме подтикна да започна да мечтая да имам група. След това предложих идеята на момчетата от моят клас, намерих съмишленици и така направихме първата формация на групата. 

Какво е Хоризонт(а) за теб? J
Сбъдната мечта с продължение. :)



Снимки: Ивелина Чолакова (Студио 1 на БНТ)

Сподели някакъв момент на бандата за който феновете все още не знаят J
След като намерих съмишленици и направихме група с големи усилия си набавихме инструменти. Първата репетиция я направихме в едно от момчетата. Бяхме се събрали, извадихме китарите от калъфите и започнахме да се гледаме. Не знам какво съм си представял, но си спомням, че като, че ли очаквах музиката сама да се получи - поне така ми се струваше, че става. Оказа се, че никой от нас не знае дори един акорд на китара. Имаше само реплики от сорта на "Айде де" "Ами хайде" и само се гледахме и очаквахме нещо да се случи. Беше много стряскащо, когато разбрахме, че трябва и нещо повече от ентусиазъм. Сега това изглежда смешно, но като се замисля си давам сметка в каква информационна среда сме живяли тогава и как сме откривали сами топлата вода. :)
Друга случка: Вече бяхме научили няколко акорда и успяхме да направим две или три песни. Исках да ги запишем на малки плочи (45 оборота) и да ги подарим на нашите съученици. Намерих около 15-тина такива, събрахме се с групата и им споделих идеята. Решихме записите да ги направим в къщи. Имах едно малко грамофонче на което разчитах за това начинание. Сложих първата плоча и с трепет им казах да запазят тишина, защото ще записваме. Някак си обаче не успявах да открия копчето за запис на грамофона. Тогава се обадих по телефона на моят вуйчо музикант за помощ и... с голямо учудване разбрах от него, че грамофона няма копче за запис и в къщи няма как да си запишеш сам плоча... :))) години след това идеята беше вече лесно осъществима с новата техника - касетофона.

Как си почиваш най-добре?
По принцип нещата с които се занимавам не ме изморяват, защото ги върша с удоволствие. Те за мен са дори една постоянна почивка.

Къде се чувстваш най-много себе си?
Когато нещата с които съм се захванал се получават, и когато съм с близките си хора.

Тук, като стана дума за любими хора, аз ще отворя една скоба за да ви разкажа нещо :)
БГ-радио, вече няколко години дава възможност на влюбени хора да си кажат "ДА" на определена дата :)
На 11.11.11 Вал и Малина спечелиха тази възможност, но най-интересното е, че това беше изненада за Валери :)
А ние с Лански имахме щастието да сме техни гости и да отразим това събитие :)

Неповторимият водещ Наско






















 Снимки: Ивелина Чолакова и Костадин Русинов (в студиото на БГ радио)

Готвиш ли и коя е любимата ти храна?
Обичам да готвя и го правя почти всеки ден, когато съм си в къщи и не съм на турне. Доставя ми огромно удоволствие. Любима храна нямам, обичам всичко приготвено с любов. :)

Шкембе чорба или таратор?
Таратор.

Обичаш ли да изненадваш приятелите и близките си и ако да по какъв начин?
Обичам, но по странен начин. Приятелите ми с предизвикателства. Ей така, в разговор, по определена тема. Даже понякога без и те да се усетят, но след време виждам ефекта от това. Смятам, че е интересен начин за стремеж към нещо ново и различно, към това да опознаем себе си, останалите и живота като цяло. Предизвикателството от приятел е по-ценно от много други неща.
Любимите хора обичам да ги изненадвам и с подаръци, разбира се. Много обичам лично изработени неща, а не тези които можеш да купиш в магазина.

Има ли нещо което мразиш да правиш, но ти се налага и кое е то?
Честно казано не се сещам в момента за подобно нещо.

Имаш ли някакъв скрит талант (освен музиката)?
Нямам никакви таланти, имам няколко неща с които просто обичам да се занимавам. Истински ценя талантливите хора, интересувам се от тях, издирвам ги и им се радвам, но за съжаление аз не съм такъв.

Правиш ли дългосрочни проекти или предпочиташ да се носиш по течението и да оставиш нещата да се случват?
Правя си дългосрочни мечти и съм съвсем наясно, че нещата могат да бъдат и изменчиви... във всичко.

Пожелай нещо на нашите читатели J
Ако не са пораснали да не бързат да го правят. Ив, понякога пожеланията са като последна сентенция да дадеш акъл на някой за нещо (като изключим традицията за любов и щастие)... а аз акъл не обичам да давам, по ме кефи свободният избор, всеки сам да открие как да бъде щастлив. :)


Можете да ги намерите в сайта им
http://horizont-band.com/bg/
Фен страницата във Фейсбук
https://www.facebook.com/horizontrockband



1 коментар:

Ако искате да ни кажете нещо, това е мястото :)