петък, 3 август 2012 г.

Обичай, бъди себе си и следвай мечтите си... с Мария!

Не знам от къде да започна...наистина...
Но човекът който ще ви представя днес е специален!
Не е известна личност, не претендира за висши постижения, но е от онзи тип хора, които повличат всичко след себе си като водовъртеж и до като се усетиш, вече си страстен почитател :)
Тя има много лица, но всъщност само едно! Лице на творец и човек който обича живота! Отдава му се напълно и безрезервно, кара те да се усмихваш дори когато негодува за нещо.
Това е Мария!
Мария от Gastronome
Мария от La Martinia
Мария от Istoria
Открих я случайно през един друг мой любим блог, за който, обещавам, ще ви разкажа друг път.
Следях я, после така се случи, че пътищата ни се пресякоха. Запознахме се на живо и я харесвах още повече, ако изобщо това е възможно?!










На кого си Мария? Къде си родена, израснала. Какво беше детството ти?
 Кръстена съм на баба ми по майчина линия, която за съжаление почина докато бях съвсем малка. Освен името й, нося тъмния цвят на очите й и, сигурна съм, нейна енергия, която ме пази.
Родена съм в София, Шейново, израснала съм в парка Заимов и Докторската градина. Между третата и петата си година съм живяла на село, което смятам за най-хубавия период от детството ми – свобода и поляни, събиране на току-що снесени яйца, следобеди върху одеяло с кукли и ВЕФ, газене боса в реката и светулки вечер. Нищо не може да се сравни с това когато си дете.
Отгледана съм в много любов и с много любов,толерантност и свобода, за което винаги ще съм признателна на моите родители и близки. 


Най-голямата ти страст от всички неща с които се занимаваш и защо?
 При мен страстите са на етапи, винаги по много и не особено постоянни. В момента може би трансформирането на стари предмети и връщането им към нов живот. Чувствам се като спасител с мисия :) Иначе постоянни страсти – половинката, дъщеря ми, добрата храна, пътуванията, снимането, блога, новите начинания, промяната.

Повратен момент в живота ти?
 Няколко – вече споменатия период на село, заминаването ми за Мадрид, срещата с бащата на дъщеря ми, раждането. Всички моменти са повратни в някакъв смисъл, не се плаша от тях. Част от нещата са и случването им малко или много е извън нас.









 Собственик си на Гастроном. Защо точно френска храна?
  Защото така ми хрумна, защото нямаше такъв магазин, защото преоткрих Франция, защото това ме вдъхнови, защото френските продукти са слабо познати в България. Все случайности. 




Нещо което може да хапваш и няма да ти омръзне?
 Чушки и сирене, във всичките им разновидности и комбинации. Манджите на мама. Хубав хляб. Морски храни. Всичко приготвено с усет, мярка и добра мисъл. Няма да ми омръзне и да опитвам нови неща. 






Снимки: Мария Илиева

Ако попаднеш на самотен остров, без интернет и комуникация, кои три предмета би искала да са с теб?
 Хм. Лист, химикалка и фотоапарат. За да документирам колко ми е скучно :)

Ако имаш 5 минути в прайм тайма на ТВ, какво би направила?
 Най-вероятно ще се притесня и ще забравя всички умни неща, които съм намислила. Смотана работа.

Какъв тип музика предпочиташ?
 Нямам строги вкусове в това отношение, според момента. Джаз, испанска музика – съвременна и автентична, хаус, acid-jazz, фадо, етно. Предпочитам на мястото където съм, да звучи местна музика. После я слушам и се пренасям пак там. Нещото, което не понасям е поп-фолк, предизвиква ми киселини и хич не съм толерантна в това отношение.

Кое е последното нещо което си купи?
 Великолепни плетени кошове и кошници от битака, 4 на брой за общо 18 лв. Велико място! И C200 от железарията за един шкаф, който преправям.

Разкажи ни някоя нелепа и смешна случка която ще помниш винаги.
 За нелепи случки книга мога да напиша. Доста разсеяна съм и винаги забравям по нещо някъде.  По време на командировка си забравих куфара на рецепцията на хотела и се сетих след 100 км. От такова разстояние съм се връщала и за уж включена ютия.

Освен, че забравям вещи, имам навика и да се губя. Още си спомням как се загубих в София след една асамблея "Знаме на мира". Бях в ранния пубертет и ме беше срам да попитам, а мобилни телефони нямаше. Ориентирах се по миризми и чужденци с разпънати карти:-) От Младост до Заимов се прибирах около 5 часа, тотален стрес за всички.

Пожелай нещо на нашите читатели :)
 Да са здрави, любезни, добри, смели, доволни, любознателни и знаещи какво искат. И да се движат – и в пространството и в мислите си.


 Малко Мария през моя обектив :)







9 коментара:

  1. Обожавам Мария! Това е думата която изчерпва това което чувствам :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Супер си ми ,Ивенце! Не само добър фотограф, но и пишеш хубаво!
    леля:)

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотно! Изчетох всичко на един дъх:) Любим блог е нейният!

    ОтговорИзтриване
  4. Интелигентна, стилна и въздействаща! Чудесни снимки :)

    ОтговорИзтриване
  5. И за мен беше удоволствие. Благодаря ви!

    ОтговорИзтриване
  6. Прекрасно представяне и гостуване! :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Много хубаво представяне на Мария! Поздрави на вас за хубавите снимките и интервю :-)

    ОтговорИзтриване
  8. Мария е прекрасна!
    Винаги е толкова различна,естесвена и завладяваща!
    Прекрасна публикация!

    ОтговорИзтриване
  9. Наистина беше удоволствие!
    Вдъхновяваща е тази пълноцветна, топла, мислеща и автентична Мария! Много! :)

    ОтговорИзтриване

Ако искате да ни кажете нещо, това е мястото :)