петък, 21 октомври 2011 г.

За сродните души, за онлайн приятелствата и още нещо! Първият гост!

Обожавам да ходя по любими блогове и да чета истории за различни хора.
Аз обичам гости! Обичам и приятелите си! И за това ще ви каня тук :)
Не под някаква форма и ред, а както дойде :)
Противно на фотографския ни блог, първият ми гост не е свързан с фотографията.
Запознахме се онлайн (че как иначе в днешно време?! :) )
Събра ни една тема за дигитален скрапбук на форум бг-мамма.
Не знаех коя е. Знаех само един ник - Desirée, но обожавах хумора който лъхаше в постингите й, както и чувството й за самоирония.


Desirée се оказа Десислава! (от старобългарски  'десити' - "намирам постигам" :) )
Последва скайп контакт и едно писане по много! Ежедневно, с малки изключения :)
И естествено развитие на нещата - среща на живо в Русе :)
Вярвате ли, че там някъде има човек който е вашата сродна душа?
Е, аз вече вярвам! Така си паснахме двете, че чак е малко страшно :)))
Дес, както я наричам аз, е едно талантливо създание! Никога не съм виждала някой да се учи на нещо толкова бързо колкото тя! Попива всичко и изумява с бързината и страстта с която се справя с всяко ново нещо с което се захване! А талантите й се оказаха много!



Една вечер получих бележка за колет в пощата. Не знаех от кого и какво е, а любопитството ме глождеше.
На сутринта бях пред пощата още в 8 сутринта.(не преувеличавам!)
А там ме чакаше малък пакет от Дес. Малък, но толкова пълен, че вървях по улицата като пияна...
Беше книжка, направена ръчно от нея! Книжка направена с мои скрапове, пълна с неща които ни свързват, стихове, снимки...
Колко малко му трябва на човек?!


Освен  дигитален скрапбук, тя прави разни handmade неща от филц и плат!
Нещица които те карат да се усмихнеш!
От фибички за коса, през коледна украса, до играчки от плат, филц, копчета и панделки в каквато форма се сетите да си пожелаете :)



Трябваше ми време да я убедя да ми гостува. И се радвам, че съм упорит овен и успях! :)
За да ви запозная с нея, направих нещо като кратко интервю :)

Деси, разкажи с 2-3 думи за себе си? От къде си, омъжена ли си...

 Неомъжена съм (все още) :), с половинката ми имаме едно голямо и едно малко торнадо  вкъщи, в лицето на 5-годишния ни син и 2-годишната ни дъщеря. 
Живеем в Русе. Много обичам града ни, красив и романтичен е...

От кога е страстта ти към скрапбука и приложните изкуства? Разкажи ни на кратко как и защо започна?

 Преди около година ми се прииска силно да имам хоби, исках време, което да посвещавам на нещо различно от въртенето покрай децата и да се откъсвам и от всичко останало. Мислех да се запиша на танци.
Но други хобита ме намериха случайно, почти по едно и също време.
Страстта към приложните изкуства пламна първа.  Мисля, че всичко тръгна от заниманията с децата ми и заиграването ни с неща от природата, с предмети от бита, с платове и копчета, от които се получават доста интересни фигурки, животни,  различни декорации. За тях беше голямо забавление, а аз открих, че просто обичам да творя разни дребни неща с ръцете си и това ме разтоварва много. Преди Коледа реших да се опитам да направя играчки за елха от плат. Беше истинско удоволствие цялата ми, макар и не кой знае каква, организация – от избирането на платовете, през шиенето, докато стигнат до елхата. Беше хубаво. :) 
Освен всичко останало съм доста нетърпелив човек, и това е начин да развия търпение у себе си (може би?! :) ).
Фотошопът  ми беше натресен почти насила, преди няколко месеца.
:) Не го исках, беше нещо твърде сложно за мен (вече вметнах колко съм търпелива) и не ми се занимаваше, но господинът, поддържащ компютъра ни упорито го инсталираше всеки път. Така се започна. Реших да проверя, защо е толкова сложно все пак... С книга в ръка, уроци в интернет и търсачката, стигнах до Бг-мамма  (всички пътища водят до Бг-мамма :))). Там разбрах що е то скрапбук и има ли то почва у нас. :) Бях предупредена, че това е болест, която не се лекува, но беше късно. Ив, благодаря ти! :-Р

Кое от двете обичаш повече и защо?

 Не се бях замисляла за това досега. На първо място може би е скрапбукът, отделям му много повече време...  Спомените са ми най-скъпото нещо от вече изминалото време, обичам да ги съживявам чрез него. Надявам се скоро да довърша фотокнигата, която съм започнала, а и да имам още много такива.  Обожавам снимки и фотошоп. Не мога да обясня каква, но някаква магия има в тях...

Смяташ ли, че талантът е вроден или може да се придобие? 

 Мисля, че е вроден.  Придобиват се само знания и умения за усъвършенстването му.

Какво те вдъхновява?

 Всичко красиво, което ме заобикаля. Децата ми. Мисълта, че ще предизвикам нечия усмивка.

Как си почиваш и какво обичаш да правиш извън скрапбукинга и приложните изкуства?

 Обичам да слушам музика силно когато съм сама, обичам да гледам филми когато съм с половинката си и обичам женските сбирки с приятелките ми. 

Коя е любимата ти книга?

 Последната любима – ‘’Щастлива, лекомислена и слаба’’, от Маргарита Петкова. Обичам поезията.
   
Пържола или сладолед
 Сладолед!

Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
  Да, връхлитала ме е. :)

Какво е за теб романтиката?

Усещане. Приказното усещане на човек за живота.

Пожелай нещо на читателите на блога :)

Пожелавам на читателите ти здраве, любов, мечти и ... интересно хоби!

Можете да я следите на
http://desi-simplethings.blogspot.com/



3 коментара:

  1. Ив, благодаря ти за поканата да бъда твой гост! За мен беше истинско удоволствие!
    Страхотно рисуваш с думи образи и случки, и това ще бъде още едно любимо местенце за мен! Благодаря ти отново!

    ОтговорИзтриване
  2. Dam, страхотно представяне на първия ти гост. Наистина хумора и е нещо, което няма как да се подмине:), както и талантът. А, момента с колета почти ме разплака.

    ОтговорИзтриване
  3. Браво! Радвам се за теб Desirée. Целуни дечицата от Габи и Айси.

    ОтговорИзтриване

Ако искате да ни кажете нещо, това е мястото :)